Битката при с.Ески Арнаутлар (Староселец)1829г

Автор: Атанас Ангелов

Дата: 2017-06-03

Наш храбрый полк, несметный враг
Твою твердыню бил стальную –
И, не попятясь ни на шаг,
Ты весь погиб за честь родную!
Виктор Тепляков* Шестая Фракийская элегия. Эски-Арнаутлар Май 1829**

Ески арнаутлар – дн. Староселец е село в Североизточна България (Област Варна, Община Провадия) 1.Разположено е на 43° 13' северна ширина и 27° 30' източна дължина по Гринуич, на надморска височина 320 м. Преименувано е на Староселец с министерска заповед 3775 / обн. 7.XII.1934 г.

2.С битката при Ески арнаутлар на 5 май 1829 г. започнала лятната кампания на Руско-турската война от 1828–1829 г.
3 Настъплението на турците започнало от Шумен на 3 май 1829 г. в две колони – дясна, под командването на Халил паша, около 4 000 конници, насочена към Провадия, и – лява, под командването на великия везир Рашид Мехмед паша, около 10 – 15 000 души (редовна пехота, конница и артилерия), насочена към Ески арнаутлар. Ески арнаутларската позиция била укрепена с пет редута4 и заета от три пехотни полка от 16-та пехотна дивизия5 (41-й Селенгинский полк, 42-й Якутский полк и 43-й Охотский полк), всичко 6 батальона с 12 полски оръдия от 16-та артилерийска бригада и сотня6 казаци (подполк. Александрина) под общото командване на генерал-майор Шица. Числеността на тези войски била около 3 000 души – пехота и казаци (кавалерия). Левият фланг на тази позиция имала връзка с провадийските укрепления7.
В 9 часа от лагера при Девня пристигал генерал-майор Вахтен8 с 31-ви и 32-ри егерски полкове (4 батальона) и два казашки полка (подполк. Ильинa и 9-й Оренбургский – подполк. Карчина) с 4 полски оръдия.
Към 3 часа от Варна пристигнал генерал Рот9 и приел командването на войските. Към 5 часа турците започнали да отстъпват.

*Виктор Григорьевич Тепляков (1804–1842) – поручик в оставка от Павлоградския хусарски полк (Аткарск, Саратовска губерния), поет. По време на Руско-турската война от 1828–1829 г. чиновник „для особых порученiй” при канцеларията на Новорусийския и Бесарабски генералгубернатор. Вж. ?. А. Бычковъ. Викторъ Григорьевичъ Тепляковъ (1804–1842 г.). Бiографическiй очеркъ. – Историческiй Вестникъ, Спб., Ч. 8, Т. 29, 1887, № 7, с. 9, 16; Русский биографический словарь. Под ред. Вел. Князя Николая Михайловича. Т. [20] Суворова–Ткачев. С.-Петербургъ, Типографiя Главнаго Управленiя Уделовъ, 1912, с. 479–484; В. Э. Вацуро. К биографии В. Г. Теплякова. В: Пушкин. Исследования и материалы. Ленинград, Наука, Ленингр. отделение, 1983. Т. 11. с. 192–212; В. Г. Тепляков. Книга странника. Стихотворения. Проза. Переписка. Издание подготовили Е. В. Петренко и М. В. Строганов. 2-е изд., испр. и доп. Тверь, Золотая буква, 2004, с. 5–34.

**В. Г. Тепляков. Книга странника..., с. 127–134.
1 От Освобождението (1878 г.) до 1 януари 1920 г. с. Ески арнаутлар е в границите на Община Девня (Варненско окръжие, Провадийска околия), заедно с Ахър кьой (дн. Габърница), Девня, Дере кьой (дн. Петров дол) и Кутлу бей (дн. Неофит Рилски). Вж. ДВ, бр. 73 от 12 юли 1883 г. В картата на Франц фон Вайс “Carte der europaischen Turkey nebst einem Theile von Kleinasien in XXI. Blattern. Nach den besten Hulfsmitteln entworfen und gezeichnet durch den k.k. Oberstlieutenant Franz von Weiss hrsg. von dem k.k. oster. Generalquartiermeisterstabe im Jahre 1829” селото е отбелязано с името Eski Arnautlar, а в картата на Александър Хаджи Русет с името Ески арнаутъ (вж. Карта на сегашная Болгарiя, Tракия, Македонiя и на прилежащите земли в 4 листове. Рисувал, писал и литографирал Александър Х. Руссет. Страсбург, 1843. [2. изд.] С пояснителни бележки от проф. А. Иширков. Придворна печатница, С., 1924, 96/75 см). (M 1:1 648 000).
2 Вж. Д. Мичев, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните именa в България 1878–1987. Наука и изкуство, С., 1989, с. 256.
3 Историята е извлечена главно от: Описанiе Турецкой войны 1828 и 1829 годовъ. Сочинениiе гвардiи капитана Лукьяновича. Часть III. Санктпетербургъ, Въ типографiи Эдуарда Праца, 1847; Н. Епанчинъ. Очеркъ похода 1829 г. в Европейской Турцiй.
Часть II. До перехода черезъ Балканы. С.-Петербургъ, Типографiя Главнаго Управленiя Уделовъ, 1906.
4 Редут – землено укрепление.
5 6-ти пехотен корпус.
6 Сотня – казашки ескадрон.
7 Командвани от генерал-лейтенант Нагель (Павел Илларионович) († 1829 г.) – командир на 10-та пехотна дивизия (края на март – 11 май 1829 г.).
8 Вахтен (Отто Иванович) – генерал-майор, началник щаб на 6-ти пехотен корпус.
9 Рот (Логгин Осипович) (1780–1851) – генерал от инфантерията, по това време “начальствующий войсками по правую сторону Дуная”.
2[i]

Генерал Рот изпратил към Провадия Охотския пехотен полк 10 с 2 оръдия и казаци – всичко около 1 400 души. На около 2 версти (1 верста – 1,0668 км) от Ески арнаутлар полкът попаднал на турските резерви и бил обкръжен. На помощ на Охотския полк от Ески арнаутлар пристигнал командирът на 32-и егерски полк – полковник Лишин с един батальон от Якутския пехотен полк, съставляващ един от последните резерви на генерал Рот. В сражението Охотският полк бил почти избит – от 31 офицери 22 паднали в боя. Битката продължила от 5 часа сутринта до 8 часа вечерта и само настъпването на нощта прекратило кръвопролитието
Русите запазили позицията при Ески арнаутлар с цената на тежки загуби: 1 генерал, 14 офицера и 480 войника (в битката били ранени 31 офицера и 595 войника). Русите загубили и 4 полски оръдия. Турците оставили на бойното поле около 2 000 души.

На 5 май 1829 г. Виктор Тепляков е в лагера на руските войски при Девня и става неволен свидетел на кървавата битка при Ески арнаутлар. В “Письмо седьмое” от 10 май 1829 г. до брат му, Алексей Григорьевич Тепляков, Виктор Тепляков пише: “Около 7 часа сутринта силни викове: на оръжие, на оръжие! – прекъснаха съня ми. Побързах да се облека, изскочих от палатката, и научих, че генерал В. е получил внезапна заповед да се присъедини към генерал Р., който е нападнат при Ески Арнаутлар от великия везир, и се е отправил натам с два егерски полка. Два полка казаци трябвало незабавно да последват отряда. Можех ли да не се възползвам от създалата се толкова благоприятна наслада за сърцето, дошла ми като манна небесна. Да не събера нови кървави впечатления, за да придобия сред калта на изпотъпканите тела определено правото да се надсмивам след време, както го е правил Микромегас, над гордостта на пигмеите, възвеличаващи се като пълновластни господари – не само на всичко земно, но даже и на неземните светове и всичко, което се намира там! Изпълнен със смътни, неясни даже за собствената ми душа усещания, аз самият не разбирах какво правя, мятайки се на първия изпречил ми се кон. Машинално се присъединих към казаците и заедно с тях тръгнах по пътя за Ески Арнаутлар. Гъста мъгла се стелеше наоколо; казаците препускаха в тръс; грохота на оръжието, заглушаван понякога от топовни изстрели, ставаше все по-силен и ясен; и ето че долината на Ески Арнаутлар се откри пред нас сред гъсти облаци мъгла и дим, стелеше се над зелената й повърхност. Пъстрите гъсти тълпи се срещаха, съединяваха, маневрираха, прелитаха като мълния или бавно се придвижваха сред кълбестата мъгла, усилвана от дима на артилерията и непрестанната стрелба на руската пехота. Двама трима офицери, които като мен не бяха от изпратените отряди, но бяха ги последвали от любопитство, спряха конете си на това място. Половин часовия преход беше усмирил малко даже и в моите гърди беса на урагана на битката, който първоначално се беше разпалил толкова забавно; здравия разум малко по малко започна да си пробива път и да преодолява рицарските ми пориви; когато в един момент себелюбивата апотема на Бомарше проблесна като електрическа искра. “Je veux savoir, moi, pourquoi je me fache!” – помислих, и като другите ми спътници спрях коня си. Всички ние решихме в перспектива да се наслаждаваме на високия ужас на битката, която се бе разгърнала пред нас с целия разкош на дивната си, незабравима зрелищност. Съобщението за това сражение сте прочели, или ще прочетете във всички наши вестници; но вестниците, както казва Тристрам Шанди*, са си само и единствено вестници, и затова ще ви представя, ако желаете, някой бледи картини, които в този момент ангажираха всичките ми чувства, умствените ми способности на безпристрастен очевидец. Ярко-жълтото слънце започваше малко по малко да прониква през опаловия дим на мъглата, образувайки хиляди фантастични фигури, които бавно се отдалечаваха зад зелената ограда на планините и някак случайно ги покриваха със сребристите си одежди. Освен гъстите маси от конници и пешаци, които се движеха, както вече ви казах, сред океан от дим, освен гибелния блясък, озаряващ от време на време назъбените му краища, освен глухото тържество на грохота, аз първоначално не виждах и не чувах нищо друго. Дните на нашето златно корнетство** разбира се, че не сме ги забравили!

10 С командир полковник (?) Геркен (Николай Федорович).
11Генерал-майор Рындин (Филадельф Кирилович) – убит при Ески арнаутлар на 5 май 1829 г. Виж. В. Г. Тепляков. Книга
странника…, с. 297.
“Приехав довольо рано в Эски-Арнаутлар, я поспешил освободиться из груза поклонов, кои привез генералу Р-ну из России от его
семейства. Не стану говорить вам о бесконечных расспросах и радости, коим сей злополучный воин встретил вашего странника –
о восторгах отца и супруга, для меня (между нами бъдь сказано) не совсем хорошо понятных, но тем более трогательных, что
весть, полученная им от милых сердцу, была последнею: луна 5-го мая взошла над его кровавой могилою…”
*Laurence Sterne. The Life and Opinions of Tristram Shandy, Gent. (1759–1767).
**Първият офицерски чин в кавалерията, съответстващ на подпоручик в пехотата.
3
Юначните маневри – помните ли, как и ние с вас се кипрехме на конете си сред шумния им вихър, пред взводовете на дошлите при нас хусари? Е, представете си нещо подобно на това, което се откриваше в първите минути пред очите ми. Но съвсем скоро декора се промени: мъглата се разсея, и великолепното слънце заблестя над зрелището, за описанието на което едва ли ще се намерят подходящи слова на езика на поезията, бои в палитрата на живописците, звуци – в музикалната хармония. Местоположението на ескиарнаутларския лагер ви е известно от последното ми писмо. Моля Ви, да възстановите в паметта си картината на този стръмен и дълбок ров, който отделя руските шатри от планинската верига, която зеленее на противоположната страна на дерето. Всичко в него и около него беше тихо при преминаването ми през Правода***; сега през него се промъкваха страшни, необозрими пълчища, като вълни на подвластен на бурята океан. Впрочем, без много думи си представете, ако можете, вълнение на петхилядна конна тълпа, летяща с все сила срещу неподвижните руски позиции; представете си ярката пъстрота на живописните турски одежди; ръцете чак до раменете са голи, чалмите с размотани и развяващи се от вятъра шалове; представете си ослепителния блясък на петте хиляди саби, пики, ятагани, облени от лъчите на обедното слънце; чуйте далечното цвилене на конете, зверските вопли, силните и звучни заплахи и проклятия, и чак тогава насочете мислите си към тази дивашка орда, която като ято скакалци удари левия ни фланг. Тогава засвяткаха руските щикове; два или три полка на нашата пехота тръгнаха насреща. Барабанът за настъпление звучеше сред техните редици; резкия, пронизителен звук на рогове виеше заедно с нестройните му удари. Сигурно си спомняте, че слепият Сандерсон си е представял червения цвят като пукотевицата на военната тръба: не мога да разбера, защо и в моето съзнание звуците и цветовете като че ли се сляха в тази мъчителна минута – ярко червения цвят на кръвта с този сърцераздирателен звук на рога и барабаните! Малко преди да достигнат неприятелската конница, нашите полкове спряха, бързо се построиха на няколко карета**** – медните челюсти на топовете изпратиха своя огнен вихър. В същото време баталния огън на руската пехота озари всичките й четириъгълници. О, ако душата ми не презираше всякаква поезия в прозата, също както презира нещастната чаша с шампанско, опорочена с примес на зелцерска или каквато и да е друга вода, разбира се, щях да ви разкажа с пълни подробности как отоманските конници, отблъснати няколко пъти от нашата пехота, отлитаха надалеч, като пяна на вълни, разбиващи се в гранита на морските канари, и как те пак и пак се устремяваха към целта си! Твърдо и неподвижно, като закопани в земята стояха нашите стоманени карета; но най-накрая една от артилериите, които се намираха до тях беше отбита, а после и самото каре изчезна, обкръжено от безброен неприятел. Тогава около половин час не виждах абсолютно нищо, освен проблясването на сабите сред облаците дим, насочващите се надолу щикове, диво, бясно настървение. Понякога сред гъстата биеща се тълпа ранен кон се изправяше и изсипваше в праха обления си в кръв ездач; но като цяло тази сцена се разигра доста мълчаливо. Когато отряд на нашата пехота с пресни сили удари фланговете на неприятеля, и го принуди да отстъпи, целия полк, обкръжен от турците, който едва преди половин час беше изпълнен с живот и удивителна, непреодолима храброст, покриваше земята с посечените си тела. Разликата беше в живота и смъртта. Мъртъв, отрядът все още образуваше правилен четириъгълник. Сведени бяха безстрашните глави; гората от щикове не се издигаше над черните кивери*****; но отдалеч изглеждаше, сякаш внезапен сън е повалил воините... Не бяха отстъпили и една крачка. Всички панегирики******, създадени от поетическите ветерани на Наполеон, едва ли биха били достатъчни да прославят това непоколебимо мъжество. Моите чувства бледнеят. Този гибелен шум, този кървав ужас, като че ли преминаха в главата ми; тя пламтеше; ослепеният ми взор бе размътен. Като че ли в тъмата на гъстата мъгла се вихреше пред взора ми края на сражението: хаоса на бягащите и преследващите, редките пламъчета на топовните изстрели, и най-накрая – нестройното отстъпление на турците по посока на Шумле*******. Нашите удържаха полесражението.
“Du sublime au redicule il n’y a qu’un pas”, – е казал, както знаете, един велик практичен философ. Две дузини руски мужици, с рижи бради, стиснати между зъбите, с всичка сила бягаха от полесражението по същото това време. По образцовият им външен вид ние не можехме да не разпознаем добрите,

***Провадия.
****Построяване на пехотата под формата на четириъгълник, което се прилага за отразяване атаките на кавалерията до втората
половина на 19 век.
*****Висока шапка на военна униформа.
******Панегирик – похвално слово за светец; прен. възхваляване, славословие.
*******Шумен.
4
миролюбиви маркитанти********, чиито палатки, ако си спомняте бяха разпънати на ръба на съдбоносното дере, и бяха разбити първи от нападението на неприятеля. На всичките ни въпроси за турците, за края на сражението и други подобни, бедните хорица отговаряха само с едно набързо извършено прекръстване. “O miseri, miseri!” – но, какво да се прави? Слънцето вече се спускаше по небосклона и почти залязваше, когато всичко утихна в окървавената долина на Ески Арнаутлар. Защо ли ми се прииска да погледна отблизо следите на разигралата се кървава драма. Тръгнах с коня си напред..., но кому е нужно да изобразявам зрелището, достатъчно пошло и в повечето случай изключително унизително за човечеството!.. Погледнете тези сурови лица; вижте, колко е ужасна сивата им бледност, колко е болезнено всяко движение на мускулите, предизвикано от тежко, неизразимо страдание; вижте колко е странен последния лъч на живота в очите им, които смъртта затваря. Турци и руснаци – вижте как дълбоко, как непробудно спят или заспиват един до друг, помирени от общата кървава участ! Тялото на генерал Р-н (същия, на когото предния ден предадох поздрави от семейството му) можах да разпозная само по насечените еполети.”12

********Търговци на хранителни продукти при войската.
12 В. Г. Тепляков. Книга странника…, с. 297–301.