Автор: Петър Петров

Боят при с.Кокарджа
(19 Септември 1916г.)

Чудно хубав есенен ден. Времето беше тихо и спокойно, ни най-малко предизвестие за настъпващата буря. Четвърта дружина е на позиция като бригадна поддръжка на 2-2.5 км. от с. Кокарджа по шосето Силистра-Качамак-Кобадин.

В 8ч. сутринта дружината по заповед се придвижи към десния фланг на бригадата, където противникът силно напираше. Ротата(14-а рота на 7-и Преславски п.п.) се спря близо до моста на шосето Кокарджа-Кобадин, 2.5км. юго-източно от първото село.

В това положение започна внезапен силен пушечен огън, придружен с барабанен артилерийски огън от страна на противника, който настъпва срещу десния и левия флангове на бригадата. Настъплението си противника извърши в няколко линии с небивала стремителност и бързина, като обсипа с град куршуми и гранати бойното разположение.

Изненада пълна. Деснофланговият полк от бригадата под силния огън на противника не устоя и започна безпорядъчно отстъпление. Батареите в участъка на бригадата бяха оставени без защита.Неимоверният силен огън принуди предниците, раклите и товарните коне на нашата артилерия да бягат безпорядъчно за да спасят поне конете. Противникът за миг успя да завладее трите наши полски скорострелни батареи и една гаубична.

В тоя извънредно критичен и съдбоносен момент, командира на дружината схващайки добре важността на момента, по своя инициатива заповяда веднага ротите стремително да настъпят, да спасят оръдията, някои от които бяха обърнати от противника с дулата към нашите части, да дадат тласък и устрем, да спрат и повърнат отстъпващите наши части.
Ротата в състава на дружината се понесе вихрено напред. Тя бе обсипана от град куршуми и снаряди. Земята се тресеше под силата на снарядите.

Тук в тоя важен момент, личната смелост и неустрашимост бе от голямо значение. Такова не липсваше. Редникът Ангел Ганев от с.Кривня,Провадийско*, прав, без да трепне пред призрака на смъртта, се разхождаше между веригите, насърчаваше другарите си и ги подканяше да настъпят, като сам излизаше напред и викаше: "напред другари, напред да спасим оръдията, положението и честта си".

Това бе достойно да импулсира всички, да ги накара да съзнаят, че това що им предстоеше да извършат сега е най-величественото, най-чудното и най-решителното от всичко що са извършили през целия си живот. И всички като един се понесоха напред. Завърза се жесток и упорит бой около нашите оръдия. Отчаяната съпротива на неприятеля не стряскаше никого. Тук имаше ръчна борба в която с нож бяха убити много сърби и румънци.

Батареите бяха спасени, отстъплението бе спряно, положението изобщо се подобри. Знамето на полка, което беше в ротата с 3-и взвод се остави с двама по-слаби войници при дружинния командир,а взвода силно настъпи напред. Когато ротата стигна на около 1500 крачки юго-западно от кантона на шосето Кокарджа-Кобадин, се спря и окопа.

От книгата "През Добруджа 14-а рота от 7-и Пехотен Преславски полк 1916г-1917г."

*Ангел Ганев Статев
чин: редник
част: 7-и пехотен полк, 6-а рота
месторождение: с. Кривня, околия: Провадийска
награден със: Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата: Зап. № 124/1917 г. по 7-и пехотен полк
мотиви за награждаване: За проявена храброст в боевете

На 28.12.1916г. е ранен в битката при кота 76 с.Лукавица(Румъния). До 28.12.1916г. служи в 7-и Прес.п.п., 14-а рота, от 1917г. в 7-ми Пресл.п.п. , 6-а рота.

ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 89 б