Автор: Петър Петров
Дата: 2012-02-20
7-ми пехотен Преславски полк
Формиран е в Шумен през 1884 г. от състава на Врачанска № 8, Орханийска № 11 и Разградска № 22 пеши дружини и приема за полково знамето на врачанската дружина. Това знаме дружината получава на 30 август 1881 г. През Сръбско-българската война полкът, под командването на кап. Вичо Диков взема участие в боевете при Сливница и Пирот. След реорганизацията на българската армия през 1891 г. той влиза в състава на новосформираната 4- а пехотна преславска дивизия. В Първата Балканска война води боеви при Гечкенли, Селиолу и Ескиполос, Караагач, Одрин и Чаталджа. При Люлебургаз, през октомври 1912 г. под полковото знаме загива знаменосецът. Поелият го редник Иван Цанев също загива и знамето се озовава в ръцете на полковия ковчежник подпор. Велчо Байчев. През Втората Балканска война, под командването на полк. Асен Николов полкът е на гръцкия фронт. В Първата световна война като част от Трета армия участва в превземането на Тутраканската крепост. След войната, през 1920 г. полкът се реорганизира в 7-ма пехотна преславска дружина. През 1928 г. от нейния състав и от 15 жандармерийска дружина се формира отново 7-ми пехотен преславски полк. На 3 октомври 1937 г. на полка тържествено е връчено ново бойно знаме. Поемайки го от ръцете на царя, командирът полк. Георги Липовански го предава на знаменосеца фелдфебел Драгоев. През 1941-1942 г. и през 1944 г. полкът е на Прикриващия фронт. В заключителния етап на Втората световна война, в състава на 4-а пехотна преславска дивизия, той воюва при Равна Дубрава, Подуево, Ястребац, Ниш, Косово поле.
Командири: Вичо Диков, Стефан Тошев, Никола Генев, Михаил Сапунаров, Христо Йорданов, Асен Николов, Атанас Добрев
Имена на славата: Сливница, Пирот, Гечкенли, Чонгора,Селиолу, Ескиполос, Петра, Караагач, Одрин, Люлебургас, Чаталджа, Тутракан, Кубадин, Констанца, Черна вода, Тулча, манастира „Кокош” (Тулчанско), Еникьой, Мейданкьой (Мачинско), Равна Дубрава, Подуево, Ястребац, Ниш, Косово поле
Ечи ти горди наш Балкан
(Марш на 4-та пехотна Преславска дивизия)
Текст: майор Н. Янакиев
Музика: подпоручик Н. Блажев
Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи прославен великан!
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!
Ечал си в древни времена
Възпял си много имена
Възпей сега, на пук врага
Ескиполос и Петра!
Разбит, уплашен наший враг
Без бой предаде Лозенград!
На нож ний взехме и с „Ура”
Караагач и Чонгора.
Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан!
Кажи на Стефан Караджа,
Че ний стигнахме Чаталджа!
С развети знамена напред
Вървяхме стройно всички в ред
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!
Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан.
На новий българин сега
Възпей геройските дела!
Марш на 4-та Преславска пехотна дивизия
За да чуете музиката на марша кликнете ТУК
8-ми пехотен Приморски полк
Формиран е през 1884 г от състава на Раховска № 12, Провадийска № 16 (Указ 45/1881 - 16 Плевенска пехотна дружина се преименува 16 Провадийска пехотна дружина)и Варненска № 20 пеши дружини. Знамето на раховската дружина, връчено и 30 август 1881 г., става полково. В Сръбско-българската война взема участие в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. В Първата Балканска война, под командването на полк. П. Киселов полкът се сражава в състава на 2- а бригада от 4- а преславска дивизия и се прославя при Лозенград и Селиолу. В Първата световна война той е част от Варненски укрепен пункт. На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът влиза в Добрич. На следващия ден румънските части, подсилени с руски контраатакуват. В тежките боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. българската победа е извоювана с цената на 160 убити, безследно изчезнали и починали от раните си войници и подофицери и 4 офицери от полка. Ранените са 386. В края на войната полкът е на Южния фронт. Още преди подписването на примирието през 1918 г. се формира команда, която връща знамето в България на 19 септември. В нея са включени фелдф. Иван Чернев, старши подоф. Христо Николов, ефрейторите Димитър Желязков, Антон Курдов и редника Васил Янев. След Ньойския договор полкът се реорганизира в дружина. От нейния състав и от 16-та варненска жандармерийска дружина през 1928 г. отново се формира 8-ми пехотен приморски полк. Новото си знаме получава на 3 октомври 1937 г. в с. Паламарца, Поповско. Полкът е сред частите, които влизат в Южна Добруджа след нейното възвръщане в българските граници през 1940 г. От октомври 1940 г. до юни 1941 г. той е на Прикриващия фронт. След изтеглянето си от южната граница е включен в състава на Варненската отбрана. В заключителния етап на Втората световна война, в състава на 4-та пехотна преславска дивизия воюва в Нишката и Косовската операции. През декември 1944 г. полкът приключва участието си във войната.
Знамето е наградено с Възпоменателен медал за Сръбско-българската война 1885 г. /1891 г./ и с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване през 1923 г., а на спасителите му е връчен „Знак за спасяване на знаме”.
Приложение: Бойното знаме на 16-та пехотна Провадийска дружина от 1881г. запазено в НВИМ
19 -ти пехотен Шуменски полк
Формиран е през март 1889 г. в гр. Шумен от 2-ра и 3-та дружина на 7-и пеши преславски полк. Тези дружини са наследници на Разградска № 22 и Орханийската № 11 пеши дружини и имат знамена, дарени им от княз Александър І на 30 август 1881 г. С тях те участват в Сръбско българската война. За полково знаме 19- ти пехотен шуменски полк приема знамето на Разградската № 22 пеша дружина.
В Първата Балканска война води боеве при Карагач, Бунар Хисар и Чонгора, Ески полос и с. Петра, Люлебургаз и Чаталджа. В боевете при Люлебургаз знаменосецът е ранен, знамето поема полковия ключар. След като и той е ранен, трети войник взема полковата светиня и загива под нейните дипли. Но то продължава да се развява, носено от младши подофицера Христо Желев. Във Втората балканска война взема участие в боевете при с. Равна нива, Гюешево, в боевете при Мала Царцория, вр. Китка, вр. Голям, в атаката на Редки буки.
В Първата световна война, през 1916 г. полкът е на Добруджанския фронт - в боя за овладяването на Тутракан. През 1917 г. воюва при с. Тюрк кьой, източно от с. Сарсайо, при с. Мачин. От октомври с.г. е на Македонския фронт. През септември 1918 г., при атаката на Азаплар -Девенджикьой загива командира на полка полк. Антон Дяков. След сключеното примирие полка остава в заложничество. Командирът, полк. Марин Куцаров организира спасяването на знамето.
Във връзка с реорганизацията на армията от декември 1920 г. полкът минава на дружинна организация, а през 1928 г. - отново на полкова. На 3 октомври 1937 г. той получава новото си бойно знаме. Командирът му подполк. Димитров приема знамето от ръцете на царя и го предава на знаменосеца фелдф. Чифликчиев.
Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 4-а пехотна преславска дивизия.
Знамето е наградено с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване през 1923 г., а спасителите му „Знак за спасяване на знаме”.
24-ти пехотен Черноморски полк
Формиран е в гр. Бургас на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 11-ти пехотен сливенски полк.
Полкът в Първата балканска война воюва при с. Константиново, с. Елеклер, при Лозенград, с. Пурлия, Соуджак дере и Бунар хисар, при Чаталджанската позиция, с. Лазаркьой, при атаката на Одринската крепост, Кум дере и Мезар тепе. Във Втората балканска война води боеве при с. Долни Балван-с. Серчиево, при царските височини и Доленските височини.
Участва в Първата световна война през 1915 г. в боевете при височината Киселица, позицията при Страцин, при р. Тиня, при гр. Скопие, Белограц. През 1916 г. воюва на позициите при връх Рупите, Червена вода, Преслап, връх Борис, с. Сборско, Биюк Таш и Димова поляна. През 1917 г. полкът е на същите позиции. През 1918 г. воюва при р. Порой, р. Котер, участва в отстъпителните ариергардни боеве по посока на Михайлова поляна-Конопище, Кавадарско плато, Демир Капия и Беласица.
През 1919 г. полкът се разформирова, като съставът му се превежда към 11-ти пехотен сливенски полк. През юни 1928 г. се формира отново 24-ти пехотен черноморски полк. До 1934 г. продължава да носи явното наименование 39-та пехотна солунска дружина. През 1941 г. полкът е на югоизточната граница. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 3-та пехотна балканска дивизия. Участва в боевете при Дравасоболч и Гордиша. При боевете при Долни Михоляц, с. Масловина, с. Вилево, където загива редник Никола Янев награден с 4 ордена за храброст.
29-и пехотен Ямболски полк
Формиран е през 1903 г. от състава на 29-ти пехотен резервен полк. Установява се на гарнизон в гр. Ямбол и влиза в състава на 2-ра бригада от 3-та пехотна балканска дивизия.
Първото си знаме получава в началото на Първата Балканска война. В нея той води боеве при с. Мураджилер, Чаталдженските позиции, с. Ени кьой - Калфакьой. Полкът е сред първите, влезли в Одрин. Кандидат подофицера Михо Георгиев, издига българския трибагреник върху джамията Султан Селим. Иван Балахуров от същия полк пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на гвардейски ескадрон. През Втората Балканска война полкът воюва на позициите южно от гр. Кукуш, при Рупелското дефиле и Петрич.
В Първата световна война, през 1915 г. полкът завладява гр. Враня, Дренова глава и вр. Китце, височините Гранд и Калин Дея, Църни връх, Семенска Чука и Бузовик, с. Гниляне и Жеговица планина. През 1916 г. воюва при Пожарски рид, и в. Голаш, при Гражден, вр. Чолаш, Баховски рид. През 1918 г. води упорити боеве при Шейновец, при Доброполския участък, при в. Малък Козак.
От 1 август 1919 г. полкът се разформирова като от състава му се формира 3- а дружина на 24-и пехотен черноморски полк. През 1928 г. се формира отново от състава на 37-а пехотна пиринска и 12-а жандармерийска дружина.
Получава новото си знаме на 3 октомври 1937 г. на маневрите при с. Паламарца.
Взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа, в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Участва в боевете за Сотин, Габрово, чифлика “Алшо”,Сапорца, Дравачехи, Дравасоболч, Драваполконя, Харкан.
31-ви пехотен Варненски(Силистренски) полк
Формиран е във Варна през 1900 г. в състав от 4 пехотни и 1 погранична рота като 7-и пехотен резервен полк. На основание Указ № 84/1903 г. се преименува в 31-ви пехотен варненски полк. Установява се на гарнизон в гр. Добрич.
Командир на полка по време на Балканските войни е полк. Марко Марков. Воюва в боевете при Селиолу, Караагач, Чонгора, Лазаркьой, Тарфа, Лозенград, Гечкенли, Петра и Чаталджа. Във втората Балканска война води боеве при Злетовската река, при с. Бели, при Калиманската позиция.
В Първата световна война участва при превземането на Тутракан. През 1916 г. воюва при Сусус-Алибей, при линията Бешаул Софулар, при с. Картал, при Балабанча, при кота 197, през 1917 г. полкът воюва североизточно от с. Жижила, а от септември воюва на южния фронт.
През 1919 г. полкът е разформиран. През 1940 г. се формира отново, установява се на гарнизон в гр. Силистра. През 1941 г. и 1944 г. е на прикриващия фронт в района на Александрово, Зорница, Маломирово, голям Дервент, Лалково.
Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 12 пехотна дивизия от Първа Българска Армия. Полкът си спечелва името "железният" по време на боевете при Драва, Мур и с. Ястребци. Командир на полка през Втората световна война е полковник Димитър Векиларчев.
43 -ти пехотен полк
Формиран е през септември 1912 г. в Шумен от състава на 7- и пехотен преславски и 19- ти пехотен шуменски полкове. Формира 3- а бригада на 4- та пехотна преславска дивизия. В Балканската война води сражения при Чаталджанската укрепена линия и в щурма на Източния сектор на Одринската крепост. През септември 1913 г. се разформира. Две години по-късно, за участие в Първата световна война е формиран отново от състава на 9- ти пехотен пловдивски и 21- ви пехотен средногорски полкове. Влиза в състава на 2- ра бригада на 2- ра пехотна тракийска дивизия. През октомври 1918 г. се демобилизира и разформирова.
47-и пехотен Ардински полк
Формиран е на 23 септември 1912 г. във Видин от състава на 3-и и 15-и пехотни полкове. Подчинен е на 10-а сборна дивизия. Участва в Балканските войни. Води сражения при Чаталджа. През август 1913 г. полкът е демобилизиран и разформирован. При обявяване на мобилизацията през 1915 г. в гр. Шумен към 3-та бригада от 4-та пехотна преславска дивизия се формира 47-и пехотен ардински полк, който участва в Първата световна война. На 12 октомври 1918 г. полкът се демобилизира и разформирова, като съставът му се предава на 7-и пехотен преславски полк.
През юли 1939 г. в гр. Ардино се формира отново 47-и пехотен ардински полк. През 1941-1942 г. полкът е на Прикриващия фронт.
Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 10-та пехотна родопска дивизия. Полкът участва в Мурската и Чаковецката операции, воюва по линията “Маргит”, освобождава с. Зашовец. Демобилизира се през юни 1945 г.
48-ми пехотен Дойрански полк
Формиран е през септември 1912 г. във Враца от четири дружини. Подчинен е на 10-а сборна дивизия. Участва в Балканските войни в боевете при Люлебургаз, Арнауткьой, Чаталджа и Булаир. Разформирован е през 1913 г. През септември 1915 г. във Варна полкът отново е формиран, подчинен е на 4-та пехотна преславска дивизия. Участва в Първата световна война. През октомври 1918 г. полкът се демобилизира и разформирова, като действащите му чинове се прехвърлят към 8-ми пехотен приморски полк. През ноември 1943 г. полкът отново се формира. Щабът и първата му дружина се установяват в Струмица, а втората в Гевгели. Влиза в състава на 17-а пехотна щипска дивизия.
Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 2-ра конна бригада. Води боеве при Струмица, Турново, Радово. Демобилизира се през
октомври 1944 г.
53-и резервен пехотен полк
Историята на полка започва на 20 септември 1912 година, когато в Плевен се формира Петдесет и трети пехотен полк.
Полкът е формиран във връзка с избухването на Балканската война (1912 – 1913), като влиза в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия. След края на войната през май 1913 година е разформиран, като от състава му се формира 1-ва пехотна резервна дивизия.На 14 септември 1915 в Кюстендил във връзка с мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) полкът е формиран отново под името Петдесет и трети пехотен резервен полк от състава на 13-и пехотен рилски и 26-и пехотен пернишки полк. Влиза в състава на Сборната дивизия и на 3-та бригада от 7-а пехотна рилска дивизия. На 12 декември 1917 г. от части на 16–и, 53–и и 54–и пехотен полк се формира 4-и планински пехотен полк. След края на войната на 31 октомври 1918 е демобилизиран и разформирован.
В полка служи като командир на рота, капитан Иван Клайджиев, от с.Манастир, автор на книгата "От Кюстендил до кота 1050"
Командири:
Полковник Атанас Узунов - Балканска война
Подполковник Младен Станев -към 1 октомври 1915 – април 1916
Полковник Константин Ламбринов -април 1916 – 16 септември 1918
55-и пехотен Охридски полк
Формиран е в гр. Мустафа паша на 14 октомври 1912 г. от състава на 12-та, 23-та, и 30-та допълващи дружини. Подчинен е на 11-та пехотна дивизия. Участва в Балканските войни. През август 1913 г. полкът е демобилизиран. На 10 септември 1915 г. полкът отново е формиран в гр. Хасково от състава на 10-ти и 30-ти пехотни полкове. Участва в Първата световна война към състава на 1-ва пехотна бригада от 8-а пехотна дивизия. На 1 октомври 1918 г. се разформирова. През 1942 г. отново се формира 55-и пехотен охридски полк. На 9 септември 1944 г. при оттеглянето си към България полкът е пленен от германски части в Битоля. Командирът на полка полк. Никола Дренски се самоубива.
4-и Маршеви полк(69 пехотен полк)
Командир на полка: Полковник Панайот Георгиев
По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 20 октомври 1915 година към 4-а пехотна преславска дивизия се формира Четвърти маршеви полк в двудружинен състав, през декември 1917 година се реорганизира в 3 дружини и се преименува на Шестдесет и девети пехотен полк. Започва военни действия в състава на Варненския укрепен пункт. Първоначално действа в състава на Варненския укрепен пункт, след което става част от 1-ва бригада от 12-а пехотна дивизия. Взема участие във войната, а след примирието, през август 1918 остава в заложничество.
Провадийска местна военна болница
източник ДВА фонд 1240, а.е.5 - 1916 - 1918г.
Местни военни болници: Формират се от местните държавни болници по време на Първата световна война 1915 - 1918г и ВСВ 1944-1945г. Използват обслужващия персонал, аптечно имущество и медикаменти. Лекуват болни и ранени военни чинове и граждани. Разформироват се след свършване на войната.
