Из миналото на Провадия

Автор: Любен Тузсузов

Дата: 2022-07-15

Из нашето минало
автор: Любен Тузсузов
Участието на нашия град Провадия и околията му в духовното ни и политическо възраждане е твърде скромно, почти незначително. Нито през борбата за църковна свобода, нито през комитетските и въстанически времена, нашият град не е откърмил дейци, които да бъдат записани в новейшата ни история. Провадия и околията му са били населени изключително със селяни, мнозинството от които са били турци, а само тук-там уединени и малки поселения от българи. Градските чорбаджии, по произход българи, до толкова са изгубили народното си чувство, че мнозина от тях са държали Рамазан заедно с турците.
През 1870 год. обаче, революционният комитет в Букурещ се е замислил да направи нещо за нашия край. Тогава Л. Каравелов изпраща за учител в града ни Мутевски, роден в Ст.Загора. Той е успял да организира няколко българи, начело с дядо Панайот, Кърмазъ Иван, Кара Иван, Дядо Саул, Иконом Радов и др. , които образували българската община и се отделили от гърчеещите се български чорбаджии.
Но ако ние не можем посочи ни една по-крупна фигура, с която можем да се похвалим пред народа, то все сме имали скромни дейци, които са турили началото на възраждането в нашия край.
Както казахме, през 1870год, в Провадия идва Мутевски. Той обаче не можал да остане в града повече от година и половина защото местните власти са го подгонили и той, ведно с дядо Панайот, изпитали стените на русенските зандани. След като излязъл от там, той не се върнал вече в Провадия. Обаче по негова препоръка  Букурещкия революционен комитет изпратил в нашия град учителя Петър Странжев, родом от Сопот, известен в революционните Букурещки кръгове. Съратник на Левски, Бенковски и Волов, той е участвувал в подготовката на средногорското априлско въстание. Преди това е работил в Одринския вилает – Странджа планина, от гдето му е излязло името.
Д. Страшимиров, в своята история на Априлското въстание, ето какво отбелязва за Странжева на стр. 92 от том II:  „Отон Иванов доскоро часовникар във Варна, е завел Бенковски у тях, за да нощуват заедно. Часовникаря живеел в новата махала – Татар Пазарджик, заедно с учителя Петър Странжев, сопотенецът. Събранието се състояло на другата вечер във Варушкото училище. Присъствали са: К. Величков, П. Странжев и др., всички се клели. На 17 Февруари същата година Бенковски и Волов наново идват в Татар Пазарджик. Иван Ръжанов ги посрещнал извън града. Волова оставили в хана на Ложухарова, а Бенковски завели у П. Странжев. Още нея вечер става заседанието на съзаклятниците“.
Въстанието избухва преждевременно. Всеки знае за Батак, Стрелча и други касапници и гробници на българите. Тогава след кървавото потушаване на бунта, идва П. Странжев за учител в Провадия.
Сам участвувал в революционните борби, подхранван от духа на Левски, Раковски, Ботев, той не е мислил за своето материално благополучие – срамно и престъпно е било за тия честни, но смели мъже да използват общественото си и служебно положение.
П. Странжев, като сетен сиромах, умрял във Варна. Бил напоследък секретар-касиер на постоянната комисия. Оставил 4 невръстни деца без всякаква материална подкрепа, които майката с голям труд отхранва.
Свещ. Иван К. Радов (1844 – 1912) – родом от Нови Пазар от рода Радооларъ от с.Марковча. Основното си образование получил в гр.Шумен. Поради материални несгоди не завършва образованието си и в 1861г. става учител в Нови Пазар. Участвувал е активно в Старозагорското въстание  в 1875г, На 29 Май 1876г. учителят Иван К. Радов, по личното настояване на митрополит дядо Симеон, бил ръкоположен за дякон, а на 30 Май за свещеник и изпратен в Провадия.
Свещ. Иван К. Радов, със своята вродена интелигентност и богата култура е играл завидна роля в обществения живот на града ни. До Освобождението той се ползвал с доверие и авторитет пред турските власти. И не е допускал никога да се изострят отношенията  между турци и българи.
След Освобождението, през  време на руската окупация, той е бил председател на окръжния училищен съвет и спомагал най-вече за засилването и развитието на учебното дело в града и околията. За акуратната му служба, в 1889г. той е бил произведен в иконом, а в 1894г. бил извикан във Варна за и.д. протосингел при митрополията.
Отец Иван К. Радов бил избиран на два пъти за народен представител. За своите заслуги, като учител, свещеник и общественик по препоръка на Светия Синод е бил награден с ордена за заслуга V –та степен.
На 22 Януари 1878г, по пладне освободителните руски войски, под командването на генерал Манзей, влезли тържествено в града. Свещеник Радов от страна на възторженото население държал пред генерала блестяща реч.
През време на Освободителната война през 1877-1878г. населението на дн. Провадия, както и навсякъде е  било поставено под страха на едно поголовно клане и разоряване, както е станало в Ески-Джумая и Осман-Пазар. Обаче, благоразумието на неколцина видни и почтени граждани, като Стафанаки Георгиев, Коста Чорбаджи*, Осман бей, Меизим Мустафа Ефенди и др., клането и разорението на Провадия се избягва. Благодарение на тях се постига едно споразумение и се подписва протокол, че в случай русите надделеят в борбата, българите ще вземат под своя закрила турците, а в случай, че надделеят турците, последните ще защитят българите. И така това благоразумие спасява града. И когато на 19.01.1878г. един азиатски табор, същият, който разрушил Ески-Джумая и Осман-Пазар се задава над града при „Саръ-таш“ със заповед да разруши Провадия, насреща им излиза Осман бей и спира грозящата напаст. „Като пълномощник на турското население в града, дори и с риск на живота си, аз ще се възпротивя най-енергично на Вашето посегателство. Същото ще направя, ако войската се опита да ограби и българското население.“ Така този благороден турчин спасява града.
Същият на 22.02.1878г. , когато руските войски се задали към Провадия, Осман бей, като кмет на града нарежда една депутация от интелигентни българи да посрещне войските начело с генерал Манзей, а той остава в кабинета си да посрещне официално войските. Марин Шишков, един от малцината останали живи свидетели на събитията преди Освобождението, тогава чиновник в градската община. Ето как описва самото посрещане на войските. „Посрещането стана тържествено. Най-напред вървеше генерал Манзей, след него щаба от офицерите му и войската. Слязоха от конете си и ген.Манзей с  около 2-3 негови офицери се качи горе в градското управление. Осман бей ги посрещна още в салона, най-любезно влязоха в кабинета му и ги покани да седнат. Генерал Манзей се ръкува с Осман бей, потупа го по рамото, като му благодари загдето умело е запазил живота и имота на гражданите, като му каза, че наскоро ще получи орден от Руския император.“ Така Осман бей спасява града. Тоя почетен и благороден турчин, на времето крайно състоятелен човек, се е поминал в Цариград в крайна мизерия. Напуснал Провадия, защото веднъж един гамен му ударил плесница. Това е нашата благодарност.
*Чорбаджи Коста Димитров.
От „Вестник на вестниците“ бр.3, 6.11.1932г.